
News
Помощ за деца инвалиди – един Супер-талкер за Фани
Знаете ли, какво представлява един Супер-толкер? Не? Тогава си представете, че стоите в инвалидна количка. На Вас Ви е студено, но Вие не можете да кажете на никого, защото не можете да говорите. Или идват някакви хора към Вас, питат Ви нещо и Вие не можете да отговорите. В една такава ситуация Вие разбирате наистина, колко е важно, но така също и колко естествено е за всички нас да можем да комуникираме. Един Супер-толкер прави точно това. Той помага на хората, които не могат да комуникират с език и не могат да установят контакт с другите.
Един Супер-толкер е една от различните електронни помощи, разработени за хора, които не могат да говорят. Той е разделен на полета. Зад всяко поле има един бутон. Уредът функционира подобно на касетофон. Записват се отделни изречения или въпроси, които са важни за комуникацията между инвалидите и загрижените за тях хора. Например: „ Искам да ям нещо.” или „ Ще дойдеш ли да се разходиш с мен?” Тези изречения или въпроси могат да се разпределят в отделните полета. Инвалидите разпознават чрез рисунки, картинки или пиктограми значението на бутоните и могат чрез натискане да изразят техните желания.
На 26 октомври членовете на нашето сдружение, Урзула Бюргел и Катрин Латц, посетиха Фани. Бяхме придружавани от нейната учителка. Урзула и Катрин се запознаха с Фани на едно пътуване миналата година. Учителката, която работи в Стрелча, в училището за деца-инвалиди, разказа тогава, че е много трудно да способства за развитието на Фани, тъй като тя не може да говори.
Още от 4-годишна възраст Фани е имала епилептични припадъци, които довеждат до тежко физическо увреждане и загуба на говор. В обикновенна инвалидна количка и с всичките си сили, майката на Фани я бута до училище по каменистите улици. Това продължава почти половин час. През зимата е просто невъзможно. Тогава учителката Мария идва вкъщи при Фани.
Благодарение на едно дарение от фирма PRENTKE-ROMICH, която разработва такива уреди, разпространява ги и напътства своите потребители, сдружението можа да усигури на Фани и нейната учителка един такъв Супер-толкер. С това не се помага само на Фани и нейната учителка. В България тъкмо започват да се занимават с този проблем, а именно да способстват за развитието на инвалидите. Този тук съвсем непознат уред предоставя на българските терапевти една нова възможност, която помага на хората,които не могат да говорят, сами да участват в живота.
Естествено „Сдружението за подпомагане на детските домове в България” ще продължава да бъде до Фани и Мария. Тогава Фани един ден може би ще ни покаже, всичко, което тя може и знае.

Тук живее Фани! През стъклата на прозорците може да се разпознае нейната инвалидна количка .Мария, учителката, беше известила гостите от Германия и майката на Фани. Стои пред къщата и ги посреща приветливо.

По тази камениста улица майката бута количката на Фани към училище. За това на нея и е нужен половин час. Когато вали дъжд или има сняг това е не възможно. Тогава Мария идва при Фани вкъщи и преподава там.

Фани стои на дивана и показва все още малък интерес към чуждото посещение, докато Катрин, която говори български, превежда на Мария няколко въпроса и професионални указания.

Сега обаче радостта е голяма! Мария е донесла един подарък. Всички тръпнат в очакване, дали Фани ще разбере, че с този подарък ще може сама да влиза в контакт с другите хора и ще изразява желанията си.

И така Супер-толкерът е предаден. Урзула е избрала картинките и изразите, а Катрин се е погрижела уредът да може да „говори” на български. Първата картинка е една снимка на Фани от миналата година.

Трябва да натиснеш с показалеца! Това Фани също ще трябва да научи. Тук Мария отново ще помага. Но Фани се старае и се концентрира върху нейната нова задача.

Чу ли това? Ти каза: Аз съм Фани, а ти как се казваш?- Аз се казвам Мария. Вижда се, колко е съсредоточена Фани. Можеш да попиташ нашите гости как се казват. Това наистина достави удоволствие на Фани.







…ако чрез този проект дружеството успее да помогне дори на едно от тези деца, да им осигури човешка обстановка и уютен дом, както и предпоставки и шанс за един по-добър бъдещ живот, то този проект би заслужил Нобелова награда…



В рамките на този конкурс дружеството получи първа награда за своя проект „Реконструкция на дома за деца лишени от родителски грижи Мария Луиза“. Наградата беше връчена на дружеството от някогашната комисрка на Европейския Съюз Моника Вулф-Матиес.
Освен това проектът бе избран като един от най-добрите 25 доброволчески проекта в Германия.