
News
Дърводелска работилница за дом „ Мария Луиза “
В края на февруари един малък тим от нашето сдружение реши да започне следващия проект в дом „Мария луиза” - оборудване на дърводелска работилница. Този проект имаше за цел да предложи на децата смислено уплътняване на свободното време. Едновременно с това трабваше да се даде на педагозите възможността да работят с деца с трудно поведение и такива, които отсъстват от училище и с помоща на терапевтични мерки отново да ги върнат към учебния процес.
ЗАПОЧВА СЕ
След дълга подготвителна пауза, към средата на февруари, ние вече трябваше да направим конкретен план. Това беше възможно само с помоща на многобройните дарения - преди всичко от клиенти и даренията за Коледа от Етик банк. Бихме искали да благодарим и на организация „ femmes d’Europe’, която също подкрепи проекта. Изведнъж обаче изникна нещо непредвидено: в България, страната на бивши дърводелци и дърворезбари, от които днес са останали чудесни къщи от Възраждането, не можехме да набавим подходящи тезгяси. За това трябваше да ги осигурим от Германия. Избраната от нас фирма изработи необходимите за целта тезгяси само за една седмица и след това беше необходимо само едно телефонно обаждане от Петер Мюлер, търговски представител на фирма Winterhalder за България, за да ги набавим от една немска фирма в Байерн и да ги доставим в България. Всичко заедно не продължи повече от две седмици – един логистичен подвиг!
През това време прегряха телефонните кабели между Берлин, София и Пловдив. Благодарение на уговореният от нас експерт Андреас Тауер, един дърводелец и скулптор на дърво, окончателните списъци на всички материали, инструменти и сравнителни цени, бяха изготвени за 14 дни от започване на работата. Приятели от България се потрудиха да снимат рафтове от сроителни пазари, за да се установи дали всичко може да се набави на място и да се сравнят техните цени с тези на местните такива. Накрая беше установен контакт и с директора на немската строителна верига Практикер, която всеотдайно ни подкрепи при реализирането на проекта. Когато не можахме да получим от там всички машини и необходимите детайли, ни помогна едно обаждане до австрийската строителна верига Баумакс, която по същия начин ни взе под своето крило. Тук е мястото да благодарим сърдечно и на двете предприятия.
Работа до сред нощ
И така нашият отбор приготви всичко, когато дойде в България. Българската фирма „ Астрал”, ръководена от Дичо Стилянов, се погрижи да подготви помещението, електрическата инсталация и асперацията. Новите тезгяси лежаха опаковани в помещението, двама възпитатели и майстора на дома Рангел, бяха готови да ни помагат при монтажа. Дора Щютц, член на управителния съвет, както винаги изпълняваше ролята на преводач. Беше необходим само един ден и половина, за да се усигурят по-голямата част от материалите и машините. След това вече се работише от 8 часа сутрин до през ноща. А децата непрекъснато си провираха главите в работилницата , за да видят какво става долу в избата на втора къща. И възпитателите не бяха по-малко учудени да видят председателя на сдружението с работни дрехи и шлайфмашина в ръце и как той и Андреас Тауер реставрират една стара тежка маса, за да я превърнат в стабилен работен плот за менгемета. За първи път много хора разбраха, че Мирко Шваниц преди да стане журналист, е изучавал дърводелска техника. „ Едно особено чувство” – каза той.” За първи след 30 години аз отново държа ренде в ръцете си. Това е едно невероятно усещане”. Когато времето напредна, инженер Робин Пасих, с който нашето сдружение направи професионалната кухня в Брацигово, не се колебаеше вечер в седем и половина да облича отново работните дрехи и да ни помага. Самият Петер Мюлер минаваше всяка вечер в осем и половина за да види как върви работата.
Откриване с участието на медиите
Дърводелската работилница беше открита на 2 март с участието на медиите. Преди това Дора Щютц, отговорник по програмата за настойничество и председателят на сдружението Мирко Шваниц, разясняваха целите на проекта в продължение на половин част в предаване на Дарик радио. Резултатът беше, че четери български фирми спонтанно изразиха готовността си да снабдят работилницата с най-необходимото: дървен материал- и то безплатно! И отново, така информираха по-късно вестниците и телевизията, немските помощници показаха в какава посока трябва да вървят реформите в институция „ Грижа за децата”- с професионални методи, така че юношите да не напускат домовете както преди без професионална ориентировка...Те поставиха също и въпроса, защо такива целенасочени проекти не се поощряват и подкрепят от българската държава и общините. С напрежение се очакваше да се разбере, дали община Пловдив има готовност да субсидира високите разходи за ток, свързани с един такъв проект. По-късно за това беше попитана и ръководителката на дома, която се усмихна многозначително...

Вторник: След като в понеделник прекарахме времето си от 10 часа сутринта до 7 вечерта на строителните пазари, във вторник сутринта започнахме работа в работилницата с енергичната подкрепа на възпитателите и майстора на дома.

Паралелно с шкафчетата за инструменти, в които по-късно ще се наредят длета, резервни части и материали за първа помощ, същия ден бяха монтирани и частите на „Монтажната зона”, към която също са включени един циркуляр и "Dekupiersaege", както и една стационарна бормашина, един двоен шлайфер за заточване на инструментите.

Всички възможни функции на машините бяха естествено тествани от нашият специалист Андреас Тауер. Трябваше да се търсят, импровизират и изменят някои идеи за нареждането и закачването на инструментите.


... към това се включват и решенията как да се закачат на стената длетата и рендетата. Добавят се още и някои подробности, невидими на пръв поглед, например укрепването на машините и предпазване от кражба.

СРЯДА: Така той може да се види рядко – председателят на Сдружението по време на шлайфане на една стара маса. „ Погледни, погледни” говориха си възпитателите. „Веднага се вижда, че това са германците...”

Още същата вечер старата работна маса беше представена, изцяло шлайфана и боядисана, в нова визия и в нейната нова роля на работен плот. Освен това тя предаде и нов цветен акцент на работилницата.

В сряда вечерта, два дена след започване на работа, работилницата беше готова. Липсваха още няколко машини и преди всичко – дървеният материал. Осигуряването на най-важния материал се оказа по-сложно отколкото си го представяхме...

И така някои очакваха, че ние ще заложим на по-евтините китайски машини. Но това вероятно щеше да означава, че само след една година машините трябва да се сменят. По тези съображения изборът се падна на немските машини.

ЧЕТВЪРТЪК: И отново бяха немските фирми тези, които ни помогнаха да осигурим дървен материал и преди всичко така важния шпертплат, за работа с малък островърх трион за дупки и трионче за ажурно резбарство, който не можеше да се намери в България. Този ден започна продукцията на мостри, за да се покаже на възпитателите и децата, как може да се прави всичко...

Приятелят и помощник Робин Пасих демонстрира своята любов към домашните птици-също така и към дървото. Позиращите животни бяха изключително учудени на откриването и предизвикаха бурен смях. И това също искаше да предостави дърводелската работилница – настроение и радост...


Андреас Тауер имаше идея, подбраните за спонсорите места да символизират свещници - с надежда на накой да проблесне светлинка за нови идеи. Мострите за закрепване на шкафовете са закачени на стената, така че да се виждат от всички. Целта е да се покаже, че тук магат да се правят неща, които могат да се продават в базарите- един източник на средства, с които домът понякога може да осъществява малки желания - например посещение на кино или екскурзия...

Последните приготовления са почти към своя край. Трябва само да се почисти и готово.

Андреас Тауер, Мирко Шваниц, Дора Щютц и Робин Пасих в почистената и готова за издаване работилница.

ПЕТЪК: Работилницата се открива с участието на медиите, много оператори и журналисти от пресата.

Председателят на Сдружението предава на директорката на дома свидетелството за подаръка с думите: „ Сега Вие трябва да направите нещо от този проект за бъдещето на поверените ви деца... “










…ако чрез този проект дружеството успее да помогне дори на едно от тези деца, да им осигури човешка обстановка и уютен дом, както и предпоставки и шанс за един по-добър бъдещ живот, то този проект би заслужил Нобелова награда…



В рамките на този конкурс дружеството получи първа награда за своя проект „Реконструкция на дома за деца лишени от родителски грижи Мария Луиза“. Наградата беше връчена на дружеството от някогашната комисрка на Европейския Съюз Моника Вулф-Матиес.
Освен това проектът бе избран като един от най-добрите 25 доброволчески проекта в Германия.