Нашият екип
Почетен председател на ръководството
Пенсионирана / Професия: Специална педагогика
Отговорности:
Консултант на дружеството
| Електронна поща: |
Д-р Кристел Юбел
Децата се нуждаят от любов, доброта, разбиране и доверие. Това може и би трябвало да им осигури семейството. Но какво се случва, когато няма семейство или когато то не е в състояние да се грижи за подрастващите деца и да ги напътства?
Моето дългогодишно приятелство с една българка ме подтикна от 1997г. насам да се ангажирам за деца от България, първоначално частно, а по-късно с дружеството. Това, което ме накара да предприема нещо бе фактът, че в България се намира един изключително голям брой деца, които живеят в домове. Мечтаех си да мога да помогна поне на неколцина от тях. Исках да да могат да отраснат в обстановка, която е напасната към техните нужди и им осигурява среда, близка до семейната.
Дългогодишният ми професионален опит като педагожка потвърждава, че една подобна обстановка на живот принадлежи към основните условия за развитие на децата и е от изключително значение, тъй като влияе и върху по-късното им развитие. С изграждането на дома „Княгиня Мария Луиза“ нашето дружество показа, че мечтите наистина могат се сбъднат! Това ме направи щастлива!
Председател на ръководството
Печатни медии и радио журналист/ Главен редактор на "Международни кореспонденти — Медийна мрежа"
Отговорности:
Преса и връзки с обществеността
| Телефон: | +49-(0)3361-310 591 |
| Факс: | +49-(0)3361-310 593 |
| Ел.поща: |
Мирко Шванитц
Като журналист и кореспондент за Източна Европа се сблъсках с непоносимото състояние, в което се намират домовете за деца тук. Моята работа като кореспондент приключи през зимата на 1996/1997 година, когато по време на едно пътуване из България осъзнах, че за разлика от Румъния, състоянието на домовете за деца в България след Промяната не се подобряваше, а се влошаваше постоянно. Хиляди българи гладуваха през тази зима ("гладната зима").
Фактът, че с моите приятели успяхме да спасим живота на 100 деца, и че днес можем да подарим на повече от 150 деца нов дом и надежда за бъдеще, ме прави горд и щастлив, още повече, че аз самият съм баща на три деца. Радостта от тази заслуга е още по-голяма, имайки предвид, че България е все още държавата с най-голям брой деца, лишени от родителски грижи в Европа – една тиха, за съжаление продължаваща, до днес неосъзната катастрофа – в една страна от Европейския Съюз.
Заместник-председател на ръководството
Отговорности:
Набиране на средства, специални задачи
| Ел.поща: |
Д-р Ренате Крайбих
След Отварянето на Източна Европа към света бях потресена от новините и репортажите за ситуацията на децата, лишени от родителски грижи в страните от Източна Европа. Няколко години след това чух по радиото, че България е страната с най-много деца по домовете в Европа. Това ме накара да предприема нещо, за да помогна. Търсех малка организация, която да планира и реализира конкретни проекти целенасочено.
Така попаднах на дружеството за подпомагане на български домове, което по онова време вече беше изградило две нови сгради за дома и планираше строежа на център за обучение. При моето посещение в дома се убедих от подобрените условия на живот и жизнерадостта на децата. Това затвърди още повече моето решение да се ангажирам и участвам в този траен проект.
Упълномощена по програмата за настойници
Пенсионирана / Доцент / Симултантна преводачка
| Телефон: | +49-(0)30-204 504 74 |
| Ел.поща: |
Дора Щютц
Израстнах в България - едно слънчево и щастливо детство. Исках да дам частица от това на децата. Две неща винаги са ме развълнували особено — радостта в очите на децата, на които можахме да подарим нов дом, както и огромния ангажимент на моите приятели и ръководители на дружеството.
Въпреки че се изискват страшно много време и работа в името на тази благородна кауза за благото на децата, е невъзможно да не се продължи напред. Трябва да продължим да развиваме дейността на дружеството, което досега винаги се е справяло благодарение на възхитителната готовност на семействата настойници и щедри дарители в Германия, които ни подпомагат както финансово така и много дейно.
Членове на председателството
| Касиер | Йохен Клингхамер Tел: +49-(0)30-566 430 0 |
| Съвет на председателството |
Надя Нел: Уеб страница Урсула Бюргел: Членове, дарители, работа със спонсори |
Отговорници по провинции в Германия
| Бавария | Давид Шванитц |
| Бранденбург | Мирко Шванитц |
| Берлин | Д-р Кристел Юбел |
| Долна Саксония | Ренате Бокелман |
| Северен Рейн-Вестфалия | Биргит Осенкамп |
Серия снимки
Забравените деца на Пловдив
Иван (11г.) гали с любов Миночка, малката бяла котка. Преди няколко месеца той я тормозеше.
„Опитах се да я удуша“, казва той тихо. „Но днес сме добри приятели.“ Директорката разказва: „Иван бе научил едно от живота: Човек изразява обичта си като притисне много силно това, което обича!“
Мама ме караше да прося
„Обичам те само, когато носиш пари, крещеше мама. Когато не носех достатачно пари, започваше да ме души.“ Тялото на Иван бе посиняло и подуто, когато полицаите го отвели в дома. Но от бюрото за младежи бяха забравили да отнемат родителските права на майката. Тя го прибра обратно. Кошмарът започна наново. „Трябваше само да нося пари. Не ми беше позволено да спя удома.“ Възпитателите го намерили след една година на гарата - пребит и посинял, със същите дрехи, които е носил, когато е бил прибран от дома първия път.